Етерични масла

Какво е и какво прави

Етеричните масла са концентрирани летливи ароматни вещества, извлечени от цветове, листа, кора или корени на растения – лавандула, лимон, портокал, евкалипт, иланг-иланг, чаено дърво и много други. В козметиката се добавят заради аромата, а често и заради рекламирани „успокояващи“, „пречистващи“ или „антибактериални“ свойства. Използват се и в ароматерапията – вдишване или масаж с разредени масла.

Всяко етерично масло е смес от много химични вещества. Част от тях са същите ароматни вещества, които се използват и в парфюмите – затова алергията към едното често върви с алергия към другото. FDA отбелязва, че терминът „етерично масло“ няма регулаторно определение и че по американското законодателство съставките от растителен произход се третират като всички останали. Ако продукт за ароматерапия твърди, че лекува или предотвратява заболяване, в САЩ той вече се смята за лекарство.

За кожата етеричните масла по същество са вид парфюм.

Какво показват доказателствата

Ползи. За повечето обещания върху кожата доказателствата при хора са ограничени. NCCIH например посочва, че за лавандулата върху кожата няма данни за полза при депресия, а ефектът на ароматерапията върху тревожност, стрес, болка и сън е неясен. По-изследвано е маслото от чаено дърво – вижте отделната страница за него.

Алергия. Тук данните са по-ясни. Обзор от 2016 г. в списание Dermatitis посочва, че:

• почти 80 етерични масла са предизвиквали контактна алергия;
• от 55 масла, тествани при пациенти със съмнение за контактен дерматит, девет дават над 2 % положителни реакции – дафиново, терпентиново, портокалово, от чаено дърво, цитронела, иланг-иланг, сандалово, карамфилово и от корен на костус;
• повечето реакции са от чисти масла или продукти с висока концентрация;
• кръстосаните реакции между различни етерични масла и с парфюмните смеси са чести, отчасти заради общите съставки.

Етикет в ЕС. С Регламент (ЕС) 2023/1545 ЕС разшири списъка на ароматните алергени, които трябва да се изписват поотделно, когато концентрацията им надвишава 0,001 % в продуктите, които остават върху кожата, и 0,01 % в отмиваемите. В списъка вече има и цели етерични масла – например от лимонова кора, евкалипт, иланг-иланг, лавандула, карамфил, канела, жасмин и бергамот. Регламентът третира като алергени и веществата, които стават такива при окисляване на въздуха.

Как да го използвате

• Предпочитайте готови продукти, в които етеричното масло е в малко количество, вместо чисто масло върху кожата.
• Не нанасяйте етерични масла върху раздразнена кожа, екзема или рани.
• Пазете шишенцата затворени и далеч от светлина и топлина. EMA посочва, че окисляването при неправилно съхранение образува вещества с по-голяма способност да сенсибилизират кожата. NCCIH отбелязва същото за маслото от чаено дърво – старите или изложени на въздух продукти дразнят по-често.
• Не поглъщайте етерични масла и ги пазете от деца. Маслото от чаено дърво например е токсично при поглъщане.

Кому не подхожда и странични ефекти

Етеричните масла не са подходящи при чувствителна кожа, атопичен или контактен дерматит, розацея и при известна алергия към парфюми. Типичната реакция е сърбящ, зачервен обрив с мехурчета на мястото на нанасяне. Професионален контактен дерматит е описан и при масажисти.

NCCIH посочва, че лавандулата върху кожата може да предизвика алергична реакция. Съобщени са и няколко случая на подуване на гърдите при деца, използвали продукти с лавандула върху кожата, но не е ясно дали тя е причината. За бременност и кърмене се знае малко.

Ако обривът е упорит или се повтаря, потърсете дерматолог. Обзорът от 2016 г. съветва при епикутанни тестове пациентите да носят и собствените си продукти.

С какво се комбинира

Етеричните масла често са в една формула с парфюм – и двете добавят ароматни алергени. Ако сте реагирали на парфюмиран продукт, внимавайте и с продуктите с етерични масла, и обратно. Активни съставки като ретиноиди или киселини е по-добре да се използват в продукти без етерични масла, особено ако кожата ви лесно се дразни.